покажи

За курорта

История

Курортът Св. Св. Константин и Елена е първият български морски курорт. За неговото възникване важна роля е изиграл манастирът "Св. Константин" - с неговото разположение, както в географски, така и в културноисторически план. Има различни легенди за това кой, кога и поради какви причини е създал този манастир точно тук, но несъмнено мястото е едно от най-красивите и уютни места по нашето Черноморие - с гъста и непроходима за времето си гора, изобилна лековита питейна вода от манастирското аязмо и непосредствено до морето.
Близостта на манастира "Св. Константин" до Варна става и основната причина той да бъде преоткрит за цивилизования свят.
По време на Кримската война през 1854 г. се е разразила холерна епидемия сред струпаните във Варна експедиционни войски. Варненци потърсили спасение, като отишли да живеят на палатки около манастира на чист въздух и вода от аязмото. Този факт доказва, че манастирът е оценен като лековито място още в средата на 19 в.
През 1836 г. братята Теодосий и Агапий Кантаржиеви от Велико Търново възстановяват манастира, пострадал през руско-турската война през 1828 г. и го поддържат до своята смърт през 1868 г.
Историята на манастира след Освобождението се развива по начин, който неизменно води до най-сериозните обстоятелства за създаване на курорта. 
През 1880 г., българският княз Александър І Батенберг посещава манастира "Св. Константин". Любувайки се на природните красоти на Варна и околностите, той избира мястото, където са били останките на манастира "Св. Димитър", за да построи своята лятна резиденция. Именно манастирът "Св. Димитър" е  превърнат в княжеска, а по-късно в царска резиденция, известна в началото като "Сандрово", а по-късно като Евксиноград. Остава само спомена за манастира, като на мястото му в сегашната правителствена резиденция има малък параклис. Изборът на манастира "Св. Димитър" за резиденция, а не на "Св. Константин" - предопределя в голяма степен и развитието на манастира "Св. Константин" като курорт. Строежът на княжеската резиденция привлича огромни за времето си капитали и съживява икономиката в района - прекарано е удобно шосе до двореца, което по-късно е продължено до "Св. Константин" и стимулира неговото развитие. Държавният елит започва да купува места в близост до княжеската резиденция и да строи вили, като по този начин разширява географията на манастира и провокира интересите на много хора към местността и манастира и той става едно привлекателно място за разходки и отдих още преди да се превърне в курорт.
Доказано е, че климатът в курорта Св. Св. Константин и Елена е най-здравословен по Черноморския бряг, с което превъзхожда редица големи европейски курорти. Затова е предпочитан от много туристи. В курорта Св.Св. Константин и Елена човек веднага става приятел на природата и й се доверява физически и душевно. Първите опити за използване на това прелестно крайбрежие за почивка и лечение са правени още преди Освобождението (1878 г.), заради чудесните климатични условия, природните дадености и особено топлите минерални извори.
Едно от свидетелствата за това намираме в книгата "Писма от България", чийто автор, руският пътешественик и историк Виктор Тепляков, описва как варненските чорбаджии са наемали стаи в манастира "Св.Св. Константин и Елена", за да прекарат лятната си почивка "под звуците на хармоники и дайрета".
През 1907 г. Областната управа чрез Варненската окръжна постоянна комисия гласува решение за създаване на курортен център в пространството на манастирския комплекс. Знакова е следващата 1908 г., когато в пристроената сграда на манастира се посрещат първите туристи. През 30-те години е именувана като хотел „Прага". Два месеца - от средата на юни до средата на август, т.е. от Петров ден до Мариин ден, продължавал почивният сезон в курорта. До 1912 г. там е завършена още една сграда с 12 стаи, но след започване на войните до 1918 г. курортът не е активно посещаван.
През 1909 г. със съдействието на царица Елеонора, втората съпруга на българския цар Фердинанд, първия детски балнеосанаториум за лечение на деца с костно-ставна туберкулоза е преместен в курорта. Той е основан през 1905 г. по идея на д-р Параскев Стоянов. Първоначално се е намирал в неподходящи бараки в местността "Карантината". В санаториумът се приемали деца от 3 до 15-годишна възраст от всички краища на България без разлика в социалното им положение. От всички лекувани в санаториума деца, 95% получават подобрение или напълно са излекувани.
През 30-те години се развива масов строеж, който започва с градежа на станцията на Българските пощи през 1929 г. Оригинална пощенска картичка с изглед от 1934 г. ни показва ресторант-бирарията в курорта "Св.Св. Константин и Елена". За нея четем по страниците на изданието "Курортна Варна", че в "Св.Св. Константин и Елена" има ресторант с дансинг и оркестър, който свири първокласен джаз. Осигурен е редовен транспорт до курорта от града с автобуси. В курорта има естествени алеи от дървета и малки паркове от цветя.
Летовниците, дошли в „Св. Св. Константин и Елена" през август, могат да се използват и благодата на прочутото варненско грозде. Като морски курорт „Перлата на Черно море" се сравнява с Ривиерата и е „славянската Ница", но от 1933 г. към това се прибавя славата на гроздолечебен курорт, който остава единствен в страната. Първата гроздолечебница е в сградата на манастира и има 120 слънчеви стаи. Менюто на гостите е включвало задължително 3 кг безплатно прясно хубаво грозде, обикновено от сорта Димят.
Важна за развитието на туристическия бранш е и 1948 г., когато с Указ на Министерски съвет се създава Държавното стопанско обединение за международен туризъм „Балкантурист", под чието управление минават курортите „Златни пясъци" и „Св. Св.  Константин и Елена".